Освободи се от вината (+ видео)

Ако изпитваш вина когато избираш себе си най-вероятно си емпат.

В своята книга “Пораснали деца на емоционално незрели родители” Линдзи Гибсън описва две стратегии за справяне (от страна на децата, израстнали с такива родители)

Тя нарича първата група екстернализатори - хора, които продължават наследството на емоционална незрялост, получено от родителите им. Те също са реактивни и импулсивни, липсва им саморефлексия и им е нужно външната среда да се промени, за да могат да се регулират емоционално и да се почувстват по-добре. Екстернализраторите вярват, че все някой им е длъжен да им помага. Те се страхуват да не бъдат подчинени и контролирани първо от родителите си, а по-късно проектират това върху партньорите си. 

Втората група Гибсън нарича интернализатори - те получават посланието, че самите те, тяхната природа и същност, са проблемът. „Интернализатори“ имат дълбокото убеждение, че са повредени. Те решават проблемите отвътре навън, учат се от грешките, търсят възможности да се развиват и често обвиняват себе си. Изпитват тревожност при мисълта, че може да разочароват другите и се страхуват да не бъдат разкрити като „измамници“. Склонни са към саможертва и заради това се натрупва недоволство и неприязън към другите.

Може би си срещал това разделение като емпат и нарцисист. Но тези думи често са заредни и често ги използваме за да изглеждаме по добри от другите, да покажем превъзходство и да представим някого в лоша светлина.

Докато емпатите или интернализаторите, както ги нарича Гибсън, често се предствят като добрите те също си имат своите тъмни страни.Те са спасителите в триъгълника на Карпман.  Те са грижовниците, онези, които манипулативно и стратегически задоволяват собствените си нужди от свързаност, сигурност и любов чрез обслужването на чуждите нужди.

Нека продължим нататък с вината.

Вината е емоция и като всяка емоция тя не е грешна сама по себе си, тя има своята функция - да ни покаже че това нещо което сме направили е грешно или лошо. 

Но понякога ние имаме объркани представи за това кое е добро и лошо. Понякога вярваме, че нещо е лошо а то не е такова, просто това е нещото което сме научили. 

Аз бих спорила, че има такова нещо като добро и лошо, всяко нещо си има своите нюанси и зависи от перспективата. Но често в семейства на емоционално незрели родители тези нюанси липсват.

"За емоционално незрелите хора всички взаимодействия се свеждат до въпроса дали те са добри или лоши, което обяснява тяхната крайна защитна реакция, ако се опитате да говорите с тях за нещо, което са направили.“

Затова използвам думите добро и лошо само като пояснение по-нататък, единствено за контекст. Не защото вярвам, че съществува такова нещо като добро и лошо, а за да представя по-ясно гледната точка.

Имам отделно видео в което говоря за това как да излекуваш връзката с родителите си.

Изпитваме вина, когато сме направили нещо лошо. Това всъщност може да е полезно, ако наистина сме сгрешили, защото ни кара да се замислим и да се поправим.


Например, ако обидим някого в момент на гняв, можем да започнем да изпитваме вина - защото сме наранили човека. В този случай вината ни служи добре: тя ни подтиква към размисъл, към това да поправим грешката си, да се извиним.

Всички ние сме хора и грешим, понякога нараняваме другите, често дори без да искаме или в изблик на гняв. Именно тук тази „положителна“ вина ни е от полза, защото ни води към поправяне и възстановяване на връзката.

Емпатите - или „интернализаторите“, както ги нарича Гибсън - често са научени да се чувстват виновни за неща, за които всъщност нямат вина.

Например: за чувствата на другите, когато те(емпатите) изразяват себе си, поставят граници или правят избори в живота си, които не съвпадат с очакванията на околните.

Не би трябвало да се чувстваме виновни, когато избираме себе си. Но причината да се появява вина е, че сме научили чрез опита си, че това е „грешно“ и дори опасно.

Помисли си за момент от детството: не искаш да дадеш играчката си на друго дете, но някой възрастен ти казва, че това е лошо, че трябва да споделяш. Твоето тяло и нервна система са научили, че да казваш „не“ може да ти коства любовта и одобрението на родителите, или дори приятелството на другите деца. 

Затова е нормално да изпитваш вина, тя ти напомня, че това, което правиш е в противоречие с това, което си научил, че ти носи сигурност и принадлежност. Вината идва като едно вътрешно предупреждение: „Хей, това не е безопасно, това е грешно.“

В миналото тази вина ти е служила, но сега ти пречи. И това което най-много ти пречи е самата реакция към вината. Искаш да се отървеш от нея, не искаш да я чувстваш. Проблемът не е във вината, както говорихме, тя е съвсем естествена реакция когато сме направили нещо грешно.

Вината не е тук да те нарани, не е тук да те накара да се чувстваш зле, а за да те предпази.

И ние изобщо не искаме да се чувстваме като егоисти.

Но истината е, че всички сме егоисти и всичко което правим го правим за себе си. Да, отвън може да изглежда че се грижим за другите, че се жертваме за тях, но всъщност посрещаме и задоволяваме своите собствени нужди.

Разбира се, това в повечето случаи правим несъзнателно и се надявам с тази статия да ти помогна да го направиш съзнателно.
Това е една от сенките на емпатите. Те вярват, че са добрите, че са спасителите и вярват че правят всичко за да помогнат на другите, но те правят всичко това за да посрещнат своите собствени нужди от свързаност, любов и сигурност.

Разбира се може и да си кажеш - е да ама поне помагам на другите, не съм 100% егоист да мисля само за себе си, може да задоволявам и своите нужди, но помагам и на другите.

Проблемът тук е, че имаш скрити очаквания, имаш очаквания другите да направят същото за теб, които очаквания не са комуникирани. Тази саможертва ще доведе до недоволоство, защото това което правиш е да събираш трохите от масата и да ги дадеш на любимия човек с надеждата той да те нахрани някога. 

Другият проблем тук е, че реално ти не знаеш кое е най-доброто за другия човек, не знаеш кое е правилното за никой, мислиш че знаеш, и това те кара да се чувстваш добре, защото те поставя в позиция на превъзходство пред другите. Но истината е, че няма как да знаеш какво трябва да направи другия човек и кой е правилният път за него. Това, което за теб е добро и правилно, може да не е такова за другия. Всеки има своя път, който трябва да измине и ти трябва да пуснеш контрола и да позволиш на другия да живее живота си, както реши за добре.

Един от най-големите проблеми на емпатите е че те не могат да толерират чуждото страдание и затова ще направят всичко по силите си за да накарат другия човек да се чувства добре просто защото те не искат и не могат да чувстват болката от това да виждат страданието в другите хора. От тук става пределно ясно, че те не искат да накарат другия да се чувства добре, а искат да избавят себе си от болката, да виждат неговото страдание.

Надявам се разбираш, че каквото и да правиш го правиш за себе си и ако тези думи в момента те провокират то това е защото в теб се надига защитна част, която иска да запази образът на доброот момиче момче, който в миналото ти е носил сигурност.

Изпитваш вина, когато посрещаш своите собствени нужди, но ти така или иначе го правиш, просто по скрит и манипулативен начин.

Да приемеш и осъзнаеш това е първата стъпка към освобождаване на вината.

Сега да преминем към втората:

Като емпати, ние сме научили да се грижим за другите. Много ни е трудно да кажем "не" на тях и да кажем "да" на себе си.

Това е процес който изисква работа и отдаденост към себе си. Трябва да пренапишеш програмата “аз не съм важен” ,“чуждите чувства са по-важни от моите” и това става като приоритизираш своите нужди и започнеш да се грижиш за тях.

Аз обичам микро-промените, които на пръв поглед изглеждат незначителни, но имат огромен ефект. Един от любимите ми начини, на който уча всичките си клиенти, е да следваш импулсите си - твоите най-основни физиологични импулси - като да отидеш до тоалетна, когато ти се ходи; да си облечеш нещо, ако ти стане хладно; да ядеш ако си гладен, или да спреш да ядеш, ако си се нахранил.

Това е чудесен начин да създадеш вътрешна сигурност и да научиш нервната си система, че е безопасно да се грижиш и да поставяш себе си на първо място. Нервната ти система обича малките промени.

И трета стъпка е да влезеш в ролята на вътрешния си родител.

Когато вината се появи - разбери че това е по-млада част от теб която е активирана, това не си ти. Ти вече си възрастен и трябва да излезеш от ролята на детето, да спреш да се идентифицираш с тези части и да въплатиш своя вътрешен родител. Любящ, закрилящ и подкрепяш.

Говори с нея. Прояви любопитсвто, попитай я от какво се страхува и я успокой, че сега всичко е наред.

Колкото повече въплащаваш тази роля на своя любящ родител. Толкова по-малко вината ще те контролира. Можеш да изпитваш тази вина през целия си живот, но това което можеш да промениш е как си СЪС нея.

Тя не е тук да те нарани, а да те предпази. Но сега има нови правила за това кое е правилно и грешно.