Какво е тревожността и защо я изпитваме? ( + видео)

Темата е много популярна и затова има огромно количество информация, която не винаги е точна. Именно затова реших да направя това видео: за да внеса яснота и да ви помогна да разберете какво всъщност е тревожността и как можем да се справим с нея.

Тук няма да споделям конкретни техники. Причината е, че вярвам, че преди да търсим „как да се справим“, е важно да разберем какво представлява тревожността и защо я изпитваме. Когато имаме правилното разбиране, тогава и начините за справяне идват по-лесно и естествено.

Има много митове за тревожността. Често ни се насажда идеята, че тя е болест или че е знак, че нещо не е наред с нас. Тя е нещо, което е грешно и трябва да поправим веднага.

Това е типичен начин на мислене за нашето общество – винаги да търсим „поправка“ и бързо решение, вместо да проявим любопитство за първопричината. Тревожността е естествена реакция на тялото. Тя не е дефект.

Тревожността е физиологичен отговор на нашата нервна система при стрес. 

Една от основните цели на автономната нервна система е да те предпазва от опасност, тоест тя е ангажирана със отговорът на стрес.

Нормално е когато има някаква опасност за нас, нашата АНС да се активира, за да ни предпази от тази опасност. Например ако сме в джунгла и видим хищник, който може да ни атакува, АНС ще се активира, за да може да избягаме, ако това разбира се е възможно или да "замръзнем" ако прецени, че нямаме шанс за бягство или борба.

Проблемът е, че тази опасност не винаги е толкова очевидна и не винаги е животазастрашаваща, например можеш да получиш имейл за надвишена сметка и това да предизвика тервожност в теб или шефът ти да иска да говори с теб и отново да се задейства същия отговор.

Нашата нервна система колкото и да е гениална, все пак е програмирана на база на стари преживявания, които са били по някакъв начин травмиращи за нас. Затова тя може да продължи да включва своите защити макар и реална опасност да няма. Можеш да имаш достатъчно пари и тази сметка да не е реален проблем за теб, но може в миналото да си имал финансови проблеми или когато си бил дете, твоите родители да са били затрудени финаново и да сте  живеели в бедност. Или може да се справяш в работата си много добре и съзнателно да знаеш че няма проблем, няма от какво да те притеснява този разговор, но може би си имал преживявания с авторитетни фигури в миналото, които са се запечатали в твоята нервна система като опасни.

А сега да обърнем внимание на трите главни причини, защо този отговор на стрес, който се усеща като тревожност, се включва.

Малък капацитет.

Капацитет, това е пространстовото, енергията и толерантността, която имаме, за да се адаптираме, издържим или отговорим на стимул.

Ние всички имаме капацитет в който можем да понасяме определи стимули, но при някои хора този капацитет е много малък и това се дължи най-вече на много натрупан стрес и травма. Възможно е и да имаме твърде много стрес в живота си в момента и също така капацитетът е нещо, което се променя от ден за ден - например, ако не спим добре, ще имаме по-малък капацитет от обикновено.

Когато имаме малък капацитет ние имаме нисък праг на поносимост към стимулите и малки неща могат да бъдат твърде големи за нашата нервна система.

Да се върнем на горните примери.

При здрав човек със здрава нервна система това няма да е голям проблем. Той може да почувства активацията, което е нормално, но бързо ще се върне обратно към базовото си състояние. Но при човек с натрупан стрес, това нещо може да доведе до дни в активация, дни прекарани в напрежение, мисли и притеснения и безсънни нощи. Това е така, защото колкото повече стрес в живота си имаме толкова по-малък е нашият капацитет и толкова по-чувствителни ставаме към стреса, което води до едно хронично състояние на тревожност (а понякога и депресия или редуване на двете състояния)

Когато капацитетът е малък ние почти никога не сме в спокойно състояние, защото животът е пълен със стресори и тригери. Когато малки неща те провокират е много трудно да живееш добре. Затова и много хора имат тази мечта да отидат на село, да се отделят от всички и всичко и това главно идва от това, че те не могат да понасят стресорите. Но не можем да избегнем живота, трябва да се научим да бъдем с него и това означава да работим върху това да регулираме нервната си система, да освобождаваме натрупания стрес и да увеличаваме капацитета си.

В моята онлайн програма "Отвъд тревожността" ще научиш всичко това.

Следващата причина, поради която чувстваме тревожност, е защото има някаква заплаха за нас. 

Нека да се върнем на сценария от по-рано - ти си в джунгла и виждаш хищник който може да те изяде. Твоята нервна система автоматично преминава в защитен режим, да кажем в режим на мобилизация, който трябва да ти помогне да избягаш от хищника. Когато тази активация бъде блокирана, тъй като не бягаме или не се бием ако получим надвишена сметка, а стоим на едно място в офиса си - това се усеща като тревожност.

Проблемът не е тревожността, тя е алармата, която ти казва че има някаква опасност, тя е сигнал от тялото ти. И е твоя работа да разбереш каква е опаснотта, реална ли е или е нещо от миналото ти.

Започни да се замисляш кога се появява тревожността, какво я провокира. Това понякога изисква малко по-дълбока работа. Например да кажем, че когато си около партньора си изпитваш тревожност, но това не винаги е знак, че той е лош или опасен за теб. Ако имаме връзки в миналото, които не са били безопасни за нас, нашата нервна система може да вярва че тук има някаква опасност за нас, дори и да няма такава.

АНС следи за опасност непрекъснато - всяка миля секунда тя си задава въпроса в опасност ли съм или не. Това е ефективен процес, но не винаги точен, защото необработени преживявания от миналото или травми могат да повлияят на нейната преценка.

Можеш да имаш прекрасен партньор но той да провокира тревожност в теб,  и това ни води към третата причина.

Понякога в живота всичко изглежда наред.
Имаме добра връзка, харесваме работата си, имаме достатъчно пари и приятели.
И въпреки това усещаме сякаш нещо не е наред.

Защо се случва това?

Тук е важно да споменем травмата.

Когато говорим за травма, трябва да знаем, че тя не е самото събитие.
Травмата е това, което се е случило вътре в нас - в нашата нервна система - когато сме преживели силен стрес.

При стресова ситуация нервната система се активира, за да ни защити. Нормално е, след като опасността премине активацията да спадне и отговорът на стрес да бъде завършен - тялото се освобождава от натрупаната енергия и се завръща в покой. Но понякога този процес не се завършва. Активацията „заседва“ и енергията остава блокирана в тялото.

Това е травмата - незавършен отговор на стрес.

Нервната система иска да се освободи от тази енергия, но за да го направим трябва да знае, че е безопасно. Затова и по-късно, когато вече сме в безопасност, тази блокирана енергия започва да изплува на повърхността. Тялото ни започва да освобождава онова, което не е успяло да освободи в миналото.

Затова можем да се чувстваме тревожни, дори когато реално няма опасност. Това, което се случва, е че започваме да усещаме старата натрупана енергия, усещанията, които не сме могли да усетим преди.

Понякога тези усещания са много плащещи за нас, именно защото не разбираме какво се случва, вярваме, че нещо не е наред. Още повече, че когато живеем само в главата си и откъснати от тялото си, изведнъж да започнем да чувстваме някакви странни усещания може да бъде стресиращо

Работат ни тук е да изградим връзка с тялото, и да изградим капацитет да бъдем с тези усещания и тази енергия, за да ги освободим.

Затова да имаш правилната информация е толкова важно. Не е само до техники за справяне, те могат да ти помогнат временно, но трябва непрекъснато да ги използваш, за да се почувстваш по-добре. Освен това те могат да доведат до това да задържим стреса, вместо да го освободим, което от своя страна ни държи в този кръг на тревожност.