Защо се саботираш? (+ видео)

Казват, че най-голямата пречка в живота често сме самите ние.

Когато застанем на пътя си и сами спираме напредъка си, когато правим една крачка напред и после една назад – това се нарича самосаботаж.

Като чуеш „саботаж“, може да си помислиш, че е нещо умишлено, сякаш съзнателно вървиш срещу себе си. Но истината е доста по-различна.

Понякога поведението ни изглежда противоречиво – казваме, че искаме едно, но всъщност правим друго… или пък постоянно се озоваваме в съвсем различни ситуации от желаните. На пръв поглед това може да изглежда нелогично, но само ако гледаме на повърхността.

Когато се осмелим да погледнем по-дълбоко, разбираме, че самосаботажът всъщност често ни предпазва или ни носи скрити – понякога напълно несъзнателни – ползи.

Всяка една промяна е свързана с много дискомфорт. Обиновено ни се налага да се сблъскаме със своите най-големи страхове и да рискуваме да се провалим. Провалът, не е това, от което се страхуваме всъщност, а това, което вярваме и сме научили, че провалът ще ни донесе - а именно болка, изоставяне, срам, подигравка, загуба.

Да кажем, че искаш да започнеш да живееш по-здравословно - да ставаш рано, да спортуваш, да спреш алкохола и да намалиш храненето навън. Но… как тогава ще се виждаш с приятелите си? Обикновено се събирате вечер - на бар или на вечеря, стоите до късно. Те не спортуват, така че ще трябва да правиш всичко това сама. И тук идва големият страх - „Ами ако ги загубя?“

Затова често оставаш в познатото и продължаваш старите навици, само и само да запазиш връзката.

Запитай се: Моят самосаботаж помага ли ми да остана свързана с някого?


Понякога тази свързаност не е очевидна - може да се прояви като скрита лоялност. Например, да се саботираме финансово, защото ако станем по-успешни и по-богати от родителите си, може (подсъзнателно) да се страхуваме, че това ще разклати връзката ни с тях.

Третата причина е свързана с твоята идентичност - с това какво вярваш за себе си.

Всеки от нас носи определени убеждения за себе си, а понякога те могат да бъдат доста негативни. Това е особено често, ако си израснал в среда, в която нуждите ти не са били посрещнати и тук не говорим само за физическите нужди като подслон, дрехи или храна, а и за емоционалните.

Ако си имал родители, които са били физически присъстващи, но емоционално дистанцирани, постепенно научаваш, че твоите нужди не са важни, че ти не си важен. Това неминуемо влияе на самочувствието ти. Същото се случва и ако си израснал в постоянна критика и осъждане – започваш да изграждаш образ за себе си, който често не ти служи.

Истината е, че единственият начин да промениш тези убеждения е чрез действие. Никога няма да започнеш да вярваш нова история за себе си, ако не започнеш да даваш на ума си противоположни доказателства.

Пример: може би имаш история за себе си, че си срамежлив. За да я промениш, трябва да натрупаш достатъчно опит, който доказва обратното. Това става чрез действие – като започнеш да се държиш като по-смел човек, да въплъщаваш новата версия на себе си. Медитациите, визуализациите и утвържденията не са ключът към промяната, а често са извинение да не правим нищи и вид бягство. Истинската промяна идва, когато започнеш да действаш.

Четвъртата причина е, че самосаботажът ти помага да запазиш образа, който имаш за себе си.

Всички ние имаме някакъв „имидж“ за себе си. Проблемът е, че за да излезем от комфортната си зона, често трябва да си позволим да бъдем уязвими – да изглеждаме неопитни, несигурни или дори да признаем, че не знаем нещо. Това е трудна и некомфортна позиция за нашето Его.

Затова понякога избягваме да предприемем стъпките, които искаме, само и само да не бъдем видени в тази уязвимост и да не се сблъскаме с усещането за „неадекватност“. А повярвай ми – с каквото и ново нещо да започнеш, в началото ще се чувстваш така. Това е нормално, но за нашето Его (или както Ричард Шварц, създателят на метода Вътрешни семейни системи, ги нарича – нашите „защитни части“) това усещане е заплаха. И така… несъзнателно избираме да останем в зоната на познатото, вместо да рискуваме имиджа си.

Всеки от нас има едно дълбоко, често несъзнавано вътрешно обещание - ангажимент към себе си.


Това е нещо, към което сме дълбоко отдадени вътрешно и което често е оформено от травматични или трудни преживявания в миналото.

Обикновено този вътрешен ангажимент отразява най-силните ни желания, които са се родили от липсата на нещо, което сме имали нужда да получим или от опита да избегнем нещо, което сме преживели и не сме искали никога повече да изпитаме.

Например: ако като дете си живял с много контролиращи родители, които постоянно са те следили, казвали са ти какво да правиш, кога и как - е възможно днес твоят основен ангажимент да е свободата.

Свободата да правиш каквото искаш, когато поискаш. И тогава, когато някой се опита да ти каже какво да правиш или да ти постави правила, вътре в теб се включва съпротива.

Това може да се отрази на връзките ти - ако си дълбоко отдаден на свободата, да бъдеш с някого може да ти се струва като загуба на тази свобода. Несъзнателно можеш да саботираш връзката си, диетата си, работата си – само и само да останеш верен на това вътрешно обещание.

Как можеш да разбереш какъв е твоят скрит ангажимент?

Погледни към нещата, които не работят в живота ти, към местата, където се саботираш, и към нещата, които най-силно те мотивират. В дъното на и двете ще откриеш една и съща причина, един и същ вътрешен двигател. Това е твоят вътрешен ангажимент.