Знаеш какво трябва да направиш, но не го правиш? (+видео)
Защо промяната е толкова трудна и как да я направим по-лесна?
Знаеш какво трябва да направиш, но не го правиш. Прочел си книгите, слушал си подкастите, но продължаваш да си в застой. Това често прави нещата още по-тежки, защото вече имаш информацията, но не успяваш да я приложиш. И започваш да се питаш: „Какво не ми е наред?“
За да разберем причината трябва да разберем как работят нервната система и мозъкът.
Твоят мозък и нервна система имат една основна задача – да те пазят жив. Те не се интересуват дали си щастлив, а дали си в безопасност.
А „безопасно“ на техния език често означава познато. Дори това познато да е неприятно или болезнено, мозъкът ти знае, че там си оцелявал преди, и затова го предпочита пред новото.
Когато се хвърлиш в големи промени от типа "от Понеделник започвам на чисто" – това се възприема като заплаха. Големите промени са голяма опасност за нервната ти система и тя реагира като включва режим на оцеляване, което те блокира. Важно е да знаеш, че това не е нещо, което можеш да надвиеш с воля и мотивация.
Освен това, твоят мозък много обича да пести енергия. Нещата които вече правиш и навиците, които вече имаш са като една магистрала. Помисли колко е лесно да караш по магистралата, правиш го без да мислиш особено. Но от друга страна ако попаднеш в джунглата и започнеш да си проправяш път сред нищото ще ти отнеме много време и усилия - същото е и с новите навици. Мозъкът харчи много усилия, когато трябва да режимът, който вече си е създал..
Затова е важно новите навици да се въвеждат бавно и постепенно.
Добър подход е:
да направиш малка, контролирана промяна
след това да регулираш нервната си система чрез движение, пауза или почивка - така изпращаш сигнал: „Новото е безопасно.“
Ако в живота ти вече се случват много промени или си под силно напрежение, не е най-добрият момент да добавяш нови изисквания към себе си. В такова състояние мозъкът лесно преминава или в свръхмобилизация (която може да доведе до бърнаут), или в замръзване (пълен блокаж).
Работата с тялото и нервната система е ключова, защото иначе почти винаги губим битката срещу собствените си инстинкти за оцеляване.
Големият капан на промяната
Една от причините да искаме промяна „тук и сега“ е убеждението, че когато се променим, тогава най-накрая ще бъдем достойни и обичани. Свързваме стойността си с постиженията: килограми, успехи, бизнес, външен вид.
Но това е капан. Истината е, че вече си достатъчна и ценна такава, каквато си. Промяната може да има място, но тя трябва да идва от любов и приемане, а не от нуждата да се поправим или докажем.
Другото важно нещо е да се влюбиш в процеса.
Ако си фокусиран само върху целта, ще страдаш. Можеш да изпуснеш радостите на живота, а когато постигнеш целта често се оказва, че празнотата остава.
Аз самата години наред спазвах строги диети. Бях гладна, изолирана и фокусирана само върху резултата. И когато постигнах мечтаното тегло, не се почувствах по-щастлива и по-удовлетворена (е може би за кратко като се погледна в огледалото).
Бях фокусирана само върху целта и пропусках процеса. В момента в който постигах целта бързо се завръщах към старите навици и така се въртях в един омагьосан кръг.
Другият проблем беше, че свързвах стойността си с килограмите и от там и ограничаващите диети - исках резултата веднага. Но докато постигна резултата пропусах много от живота - срещи с приятели, забавления, възможности.
Едва когато започнах да съм по-гъвкава, да създам процес, който работи за мен - резултатите станаха устойчиви.
Промяната е трудна не защото ти не можеш или ти липсва воля, а защото мозъкът и нервната система работят така, че да те пазят. Трябва да се научиш да работиш с тялото си, а не срещу него.
Гледай цялото видео по темата в YouTube:
