Негативните мисли са познати на всеки от нас. Това са мисли от типа най-лошия сценарий – как нещата ще се объркат, как на някой близък може да се случи нещо лошо, или как ние самите ще се провалим.
Постоянният фокус върху опасностите и това какво може да се обърка ни изтощава, прави ни тревожни и не ни позволява да се насладим на живота.
Ако страдаш от негативни и обсесивни мисли си на правилното място - защото тук ще намериш отговор и решение на този проблем.
Важно е първо да разберем: негативните мисли са нещо нормално. Човешкият мозък е еволюирал така, че да обръща повече внимание на опасностите, отколкото на приятните преживявания. Това е въпрос на оцеляване и главната задача на нашият мозък е да ни запази живи, а не щастливи.
При някои хора обаче нагативните мисли са малко по-силни и натрапчиви отколкото при други.
Много от съветите, които получаваме са:
„Просто мисли позитивно.“
„Наблюдавай мислите си и ги остави да отминат.“
„Медитирай"
Лично на мен тези съвети не ми помогнаха и не ми харесва идеята да съм полицай на своите мисли. Отнема толкова много работа да ги контролираш и поправяш.
А и освен това - да променяш мислите си, е все едно да имаш парче забито стъкло в крака и да сложиш лепенка върху него, вместо да го извадиш първо. Това, което имам предвид е, че мислите са резултат, а не първопричина и ако се фокусираме върху тях - работим на повърхностно ниво, което не решава проблема дългосрочно.
За да се освободиш от негативните мисли, трябва да знаеш от къде идват - те са отражение на състоянието на нервната система.
Нервната система управлява всичко: мисли, емоции, реакции, действия. Основната ѝ цел е да ни пази. Тя непрекъснато си задава въпроса: „Сигурно ли е? Или има опасност?“
Ако нервната система усети заплаха, тя ни включва в режим на оцеляване – борба, бягство, замръзване или изключване. В тези състояния е напълно логично умът да се фокусира върху негативното. Ако бягаш от тигър, няма как да мислиш „позитивно“ – оцеляването е приоритет.
Проблемът е, че често няма реална опасност. Нервната система може да реагира на нещо безобидно така, сякаш е заплаха.
Това се случва, когато:
имаме натрупан стрес или неосвободена травма, които продължават да държат нервната система в режим на оцеляване, въпреки че заплахата реално я няма.
преживяваме ситуации, които напомнят на стари травми.
От тук следва, че за да спреш негативните мисли, трябва да работиш върху първопричината, а именно твоята нервна система. Когато дадеш сигнал за сигурност на своята нервна система, тогава и мислите ще спрат съвсем естествено, без да трябва да ги контролираш и следиш.
Как правим това?
Когато дадем сигнал за сигурност на нервната си система, тя излиза от режима на оцеляване, излиза от състояние на дисрегулация и влиза в регулация.
Ето някои начини, по които можем да напраивм това.
Упражнения за регулация
Това са упражнения и практики, които стимулират вагусния нерв и активират парасимпатиковата нервна система. Те са чудесни да ни дадат моментно успокоение. В моят YouTube канал ще намериш 14 дневно предизвикателство с най-различни практики за всеки ден. Имай предвид, че не всяко упражнение е подходящо за всяко състояние, затова слушай тялото си и виж какво работи за теб.
Изразяване на емоции
Често бягаме в ума си, за да избегнем емоции, които не искаме да чувстваме. Много от нас са научили, че някои емоции не са безопасни и трябва да бъдат избягвани и затова мозъкът ни създава тази брилянтна стратегия, да отвлича вниманието ни в мислите - за да не чувстваме дискомфорта в тялото си.
Затова следващия път, когато си заседнал в ума си - запитай се - има ли емоция, която избягвам в момента.
Прави повече от нещата, които ти носят сигурност и спокойствие
разговор с доверен приятел,
разходка сред природата,
слушане на музика, която те успокоява.
Това са само примери - намери това, което работи за теб и го прави по-често, не само, когато си хванат в капана на негативните мисли. Така помагаш на нервната си система да почувства сигурност.
Негативните мисли не са враг, който трябва да победиш. Те са сигнал, че нервната ти система има нужда от регулация. Когато работим с тялото, а не само с ума, мислите се променят естествено.